България при княз Борис първи- Покръстването и просвещението на българите.

Християнската вяра- опората на българския народ

Някога отдавна през ꓲ век Исус Христос призовавал хората да живеят в любов и разбирателство. Тези които го последвали се нарекли християни. Новата вяра се разпространила бързо в Римската империя, а към средата на 9 век вече наследничката Византия била една от най- влиятелните християнски държави и се стремяла да покръсти всички нови народи.

В историята на България има много съдбоносни моменти. В повечето случаи тогава са я водили достойни, силни мъже. След хан Аспарух, основателят на държавата (681г.), безспорно такъв е княз Борис, който се възкачва на българския престол през 852 до 889 г. и за кратко в 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон. Борис е предопределен от съдбата да извърши два исторически акта – покръстване и просвещение на българския народ. Тези събития имат огромно значение за държавата, не само в онзи исторически момент, а и до днес. Всъщност, ще имат значение и в бъдеще – докато има българи и България. Преди покръстването той използва титлата хан или кан, а след това - княз или цар.

Покръстването на Българите 

Още от създаването на българската държава в нея живеят славяни, българи и заварени християни. Има обаче една пречка те да се обединят в един народ и това са техните религиозни, битови и етнически различия. Сливането на народите би било възможно само с единна религия. По това време България е считана за варварска държава и Европейските държави не я смятали за равна. Народите били езичници и вярвали в много и различни богове. За да се появи на картата на Европа княза взел решение неговия народ да приеме християнството.

През 864 г. Борис пръв приел християнската вяра, заедно със своето семейство и придворни. Тогава той приема християнското име Михаил и титлата княз. Една година по- късно всички българи и славяни започнали да изповядват християнската религия. Така той получава признанието на другите европейски държави и успява да обедини българи и славяни. Княза усещал огромен натиск над държавата от страна на Византия. За да ограничи това, решил България да има независима българска църква. Така тя щяла да заеме независимото ви място в Европа.

Борис се обърнал към Константинополския патриарх ( патриарх е глава на източната православна църква) с молба да подкрепи неговото решение, получил обаче отказ. Умелия дипломат не се отказал и се обърнал към папата (главата на западната католическа църква със седалище Рим) в Рим. Не след дълго Византия решила да даде съгласие за независима българска църква, която щяла да има свой духовен глава, но подчинен на патриарха в Константинопол. И така усилията на княз Борис ꓲ довели до основаване на Самостоятелна Българска Църква през 870 г. 

Славянска писменост 

През 886г. Учениците на Кирил и Методий- Климент, Наум и Ангеларий са посрещнати в столицата Плиска. Климент и Наум били изпратени в различни градове да разпространяват славянската писменост. Благодарение на тях в България вече не се проповядвало на гръцки език, а на разбираемия за всички старобългарски език. Княза успял да обедини българи и славяни, така те вече имали обща религия и писменост и култура.